Азарей: Ретрограден Меркурий с лъвски размах преобръща всичк...
В 07:46 часа тази заран, 18 юли, настъпи назадничав Меркурий в Лъв, което евентуално изправи на нокти доста политици и бизнесмени.
Всички се юрнаха да почиват.
И Меркурий дружно с тях.
Втурна се в общия поток и потокът като че ли се втурна с него.
Пожела да се върне там някъде обратно, където бе почивал и търсил успокоение преди.
Сякаш се връщаше обратно, а в действителност вървеше напред.
Илюзия или действителност?
Мит или приказка?
Колата му се движеше напред, а мислите обратно.
Там някъде се бе скрила негова остаряла обич.
Бе заела полагащото й се място освен в мозъка, само че и в дебрите на сърцето му.
Тя го караше да се усеща като дете, да прости на всеки, да се радва на всичко и да приема света като огромна прегръдка.
А, може би целувка?
По детски искаше да се грижи за околните и обичните.
Така покровителстваше и владееше своето лъвско царство – сърцата на хората.
Искаше да сътвори по-чуден и по-мирен свят, където хората се обичат и възприемат като братя.
Искаше.
Искаше да поспре, да почине.
Да прегледа живота си, любовите, креативните си импулси.
Да си отдъхне.
Да събере сили за новия порив.
Да влее нова сила в живота си.
Палува му се.
Слънцето го подканя.
Той единствено и това чака.
Под звездите Меркурий ще открие магията на времето, на тишината на хармонията.
Ще облече детските дрешки на играча и ще се понесе във вихъра на танца.
Иска му се да хване четката и да нарисува един безоблачен и ярък свят, в който слънчевите хора сътворяват новия ден.
Градината го мами с пресни и вкусни плодове, и желае да се грижи за нея.
Глината би се окъпала и би станала жива под ръцете му.
Би сътворил муза на любовта, а може би и нещо друго.
Романтични нотки засвирват в ухото му. Любовни трели се извличат от сърцето му.
Афродита разбута огнището и захвърчаха искри.
Въглените се оцветиха и огънят на любовта стартира още веднъж да гори.
Вечен е.
Прозрение осени мозъка му. През него минаха мемоари на минали трепети, усети нотките на сегашното нежно дихание.
Копнежът се уви към него като буря от дребни кристални топли снежинки.
Любов е.
Какво да се прави.
Вечна е.
Спонтанна е.
Огнена е.
Вятърът я раздухва с детска лудория.
Вятър ли е, богиня ли е?
Къде е интуитивният подтик?
Накъде би тръгнал оттук нататък?
Къде са новите хоризонти?
Морето безшумно галеше брега.
Меркурий се бе отпуснал на пясъка.
Върна се.
Отново бе дете.
Появи се лека усмивка.
Почивка.
Небето бе лазурно синьо.
Хоризонтът бе безконечен и нехаен.
Тихо се унесе.
Мислите летяха.
Живота течеше.
Времето се преобръщаше в него.
Преживейте приказката на ретроградния Меркурий, който в деня на рождението на Апостола на Свободата Васил Левски ще стане назадничав чак до 11 август.
Вярвам, че ще останете очаровани.
Светът е прелестен!
Азарей, 2025
Всички се юрнаха да почиват.
И Меркурий дружно с тях.
Втурна се в общия поток и потокът като че ли се втурна с него.
Пожела да се върне там някъде обратно, където бе почивал и търсил успокоение преди.
Сякаш се връщаше обратно, а в действителност вървеше напред.
Илюзия или действителност?
Мит или приказка?
Колата му се движеше напред, а мислите обратно.
Там някъде се бе скрила негова остаряла обич.
Бе заела полагащото й се място освен в мозъка, само че и в дебрите на сърцето му.
Тя го караше да се усеща като дете, да прости на всеки, да се радва на всичко и да приема света като огромна прегръдка.
А, може би целувка?
По детски искаше да се грижи за околните и обичните.
Така покровителстваше и владееше своето лъвско царство – сърцата на хората.
Искаше да сътвори по-чуден и по-мирен свят, където хората се обичат и възприемат като братя.
Искаше.
Искаше да поспре, да почине.
Да прегледа живота си, любовите, креативните си импулси.
Да си отдъхне.
Да събере сили за новия порив.
Да влее нова сила в живота си.
Палува му се.
Слънцето го подканя.
Той единствено и това чака.
Под звездите Меркурий ще открие магията на времето, на тишината на хармонията.
Ще облече детските дрешки на играча и ще се понесе във вихъра на танца.
Иска му се да хване четката и да нарисува един безоблачен и ярък свят, в който слънчевите хора сътворяват новия ден.
Градината го мами с пресни и вкусни плодове, и желае да се грижи за нея.
Глината би се окъпала и би станала жива под ръцете му.
Би сътворил муза на любовта, а може би и нещо друго.
Романтични нотки засвирват в ухото му. Любовни трели се извличат от сърцето му.
Афродита разбута огнището и захвърчаха искри.
Въглените се оцветиха и огънят на любовта стартира още веднъж да гори.
Вечен е.
Прозрение осени мозъка му. През него минаха мемоари на минали трепети, усети нотките на сегашното нежно дихание.
Копнежът се уви към него като буря от дребни кристални топли снежинки.
Любов е.
Какво да се прави.
Вечна е.
Спонтанна е.
Огнена е.
Вятърът я раздухва с детска лудория.
Вятър ли е, богиня ли е?
Къде е интуитивният подтик?
Накъде би тръгнал оттук нататък?
Къде са новите хоризонти?
Морето безшумно галеше брега.
Меркурий се бе отпуснал на пясъка.
Върна се.
Отново бе дете.
Появи се лека усмивка.
Почивка.
Небето бе лазурно синьо.
Хоризонтът бе безконечен и нехаен.
Тихо се унесе.
Мислите летяха.
Живота течеше.
Времето се преобръщаше в него.
Преживейте приказката на ретроградния Меркурий, който в деня на рождението на Апостола на Свободата Васил Левски ще стане назадничав чак до 11 август.
Вярвам, че ще останете очаровани.
Светът е прелестен!
Азарей, 2025
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ